Аз упражнявах стенография и в моите бележници също записвах Словото на Учителя, но не напълно всичко. Когато слушах Учителя аз потъвах в това Слово и пред очите ми излизаха образи на едно след друго видения, които с молив скицирах. Така се получиха много скици излезнали под моят молив. Аз .не бях художник, но скиците за мен бяха сполучливи. Слушах Словото, ту стенографирах, ту правих скици. Словото на Учителя в мен понякога течеше във вид на образи и картини. И рожба на това мое преживяване са тези скици в моите бележници. По-късно един млад брат с когото работех ми даде идеята тия скици да се преснимат, да се изкарат на фотохартия, да се поставят в подходящи албуми и да се напишат някои мисли до тях от мен. За тази цел братът донесе два куфара с моите бележници, които ги пазеше и аз ги предадох на една сестра, която беше фотограф да ги преснеме. Албумите бяха готови, текстовете бяха вписани, но младият брат остана разочарован от мен, че албумите не се върнаха при него, както и двата куфара с бележници, които той съхраняваше. Те заминаха към сестрата фотограф и не се върнаха при него. Е, какво ще ги прави тази сестра тия стенограми, когато не може да ги разчита, пък и те не са дадени за нея! Тя нарушава окултния закон. Нещата са предадени не на нея, а на онзи брат. А тя ще провери рано или късно как действува окултния закон. Непременно ще го провери и ще си научи урока.
Имаше приятели, които ме упрекваха, че аз вместо да слушам Учителя какво говори и да стенографирам, то аз си рисувам разни неща. За тях това беше така. Но за мен това бяха образи и картини идващи от Словото на Учителя. Кажете ми какво да им кажа и как да им обясня? Ще кажат: „Брат Борис се прави на ясновидец". Затова тези скици са за другите, които ще приемат Словото на Учителя по Дух и тогава ще разберат как в тях то се проектира чрез светлината, която се носи от Словото във вид на образи, картини, хармония и музика. Но това е за следващото поколение, а за вас оставам своите скици. С тях ви поздравява брат Борис.
